Как Miles Davis ме спаси на едно пътуване до Прага

Сценарий: аз на път за Копенхаген през Прага
Sound track: ”Kind of Blue” - Miles Davis
Задължителни 4 условия, за да разбереш за какво говоря:
1. Aвтобус на която и да е туристическа фирма (повтарям - която и да е) към Прага
2. mp3 player на която и да е фирма
3. Mалки нередности с паспорта ти, които да поддържат нервното шизофренично усещане, че това не се случва с тебе
4. В mp3-то ти да има албума на Miles "Kind of Blue" и да си го слушал поне 3 пъти

Прослушване:
1. ”Kind of blue” - с едно прекъсване на второто соло на саксофона от сръбския митничар, който държеше да сложи печат на европейския ми паспорт.
2. ”Flamenco sкetches” - солото на пианото, спряно от лошия дъх на Йордан (виж кой е Йордан по-долу), предлагане на дъвка, която той отказа - ”скоро сложен мост”.
3. ”All blues” - шофьорите по някакъв начин уцелиха ритъма на десния чинел, макар че когато ми падна слушалката на една дупка, разбрах че просто BPM-ът съвпада с този на песента на ЦЕЦА, която вървеше на тяхното CD .
4. ”Blue in green” - полубългарското отче пред мен ми вкара седалка в колената, опитвайки се или да спи, или да допрочете библията си на чешки.

(Отклонение - по случайност съм сложил по средата ”John I’m only dancing”, което със сигурност придаде trendy look на Будапеща.)

5. ”Freddie Freeloader” - swing-ът омекотява усещането че вече е 2 през нощта, а ти не си си изпил Jameson-а и не си легнал до жена си (може би затова и тромпетът звучи малко рязко без сурдината).
6. ”So what” - xората с турски фамилии спорят със стюадесата, че е време да докажем пред света че сме европейци и да минаваме границите, показвайки само лични карти. Тя се опитва да ги вразуми, като им дава по 2 стека червено Marlboro, които да пренесат до Прага, за да може тя да ги продаде двойно по-скъпо. Те мълчаливо се съгласяват - и всичко това докато Ron Carter се опитва да завърши темата си на контрабаса.
7. Още веднъж ”Flamenco sketches”, но този път alternate track се миксира добре с хърkането на момче и момиче чехи зад мен, които, когато не спят, говорят без прекъсване и вмъкват, в иначе неразбираемия си език, английски словосъчетания като “useless life” , “wanna get high” , “love is the answer”. Изглеждат хипи-настроени и тъжат по 70-те.
10 почивки за пушене, но това не ме кара да се чуствам high колкото Miles, ама и той не е пушил Marlboro light, нали...
Както вече си забелязал, траковете не са подредени по начина, по който са в албума, но те съветавам да ги слушаш в този ред, за да стигнеш в Прага навреме и в добро настроение.

----
За Йордан:
45-годишен бивш професионален футболист, бивш учител по руски от Русе; работи от няколко години в Бърно като общ работник, за да изхрани двете си дъщери; не много позитивен индивид, мисли че не му остава много да живее; усмихва се само при нужда.

Hidden track - ”Would’t it be nice” на Beach Boys. Следващият път would’t-it-be-nice да си хвана самолета - така де, няма Miles Davis да ме спасява постоянно!