Дами и господа, говори капитана на самолета.
Спокойно, откопчайте коланите си, няма опасност от турболенция.
Искам да ви разкажа една история, докато трае нашия полет.
Докато управлявах излитането, отворих апликацията за цитата на деня в мобилния си телефон и прочетох:
"Не плачи, че всичко свършва, радвай се, че се случва".
Замислих се над това докато се издигахме и реших да разбия самолета, след цели 30 години стаж.
Може би защото навлизам в 50-те и вече искам да пробвам всичко, дори и аварийно кацане-но моля ви застанете по местата си, промених решението си, спокойно.
Защото на всеки в един момент му омръзва сигурния и уреден начин на живот, признайте си!
Знам, че във всеки от вас, докато за пореден път ви играем театъра на мерките за сигурност се е прокрадвала мисълта:
Ако сега най-лошото се случи, защо по дяволите не пробвах това и не направих това, нали?
Помня първия си полет, сякаш беше вчера.Бях мечтал за това от малък.
Да летя горе високо, да бъда един от избраните.
Да се издигна и преодолея гравитацията.
Интересно колко бях спокоен и доволен от себе си.
Казах си, след като кацнах-каквото и да стане от тук нататък с мен няма значение.
Постигнах най-голямата си мечта-аз летях.
Отпийте от виното си, коняка си, бирата, кой каквото си е избрал имам още да разказвам.
Мислех си, че това състояние ще ме държи до края на живота ми, това чуство че си безмъртен, че ще се усмихваш безпричинно напук на всички песимисти.
Сякаш бях излъгал живота и му бях откраднал изконното право да се саморазправя със всеки един от нас по един и същи начин.
Сякаш не всичко се е случвало и преди.
Може би желаете по още едно питие, нека бъде от мен.Стюардеси ако обичате!
Мда, уви...това премина, оказа се, че все пак всичко се е случвало и преди.
Бях хванат от капана на еднообразието.
Започнах да летя всеки ден и все по-далече.
Но чуството на този първи полет никога не се повтори.
Какво да правя сега ви питам, когато всеки иска да върви нагоре, а аз...хм... надолу.
Да, днес за момент бях готов да разбия този самолет само и само да почуствам онази тръпка на първия полет.
Моля ви не натискайте паник бутона и не се оглеждайте за маските с въздух.
Това няма да ви помогне.Само ви описвам как се чуствам.
Знам, че не сте очаквали това в късия 2 часов полет, уви само такива ми дават вече, нали остарявам и минавам в графата на леко ненадежден.Не са ви предупредили за това на чек-ин-а.За някои неща не предупреждават дори и там.
Сега, когато приземявам самолета и подарявам оставащата част от живота ви, ще ви подаря и моя цитата на деня:
"Сменяйте дестинациите, прикачвайте от полет на полет",ако ме разбирате какво искам да ви кажа.
Не бъдете като стюардесите, които само се усмихват и повтарят едни и същи уморени движения цял живот.
Не бъдете и като мен, летял веднъж толкова високо и искайки сега да се сгромоляса.
Простете за работническия жаргон, твърде дълго съм пътувал само до една дестинация.
Вашия капитан преди доброволно да се предаде, ви пожелава приятен ден!
