Зима беше момиче на 4 години.
Много красиво, с толкова руси коси, че на места белееха.
Очите и бяха сини, като небето а и когато те погледнеха можеше спокойно да те погълнат.
Зима нямаше приятели, беше затворена в себе си, и когато я намираха в някой ъгъл, тя или разиграваше теътър с двете си кукли или просто гледаше през прозореца и мълчеше.
При постъпване в детската градина, в началото решиха, че с течениевремето всичко ще се оправи.
Цяла година мина и все същото, тя остана затворена в себе си.
Когато Зима беше в лошо настроение,това се отразяваше и на времето, хората в града не си спомняха да си имали такава година в която през цялото време дъжд, сняг и бури не спираха да се редуват.
Никой не знаеше колко време ще продължи това, докато на следващата година не постъпи ново момиче, което се казваше Пролет.
Пролет имаше лице на ангел, кожа по мека от коприна и лице червено като ябълка.
Усмивката и беше толкова заразителна че караше всички наоколо, да греят.
И чудото дойде.Пролет стана най-добрата приятелка на Зима.
Неразделни те можеха да говорят с часове хванати за ръце.
Естествено Зима имаше своите стари настроения и всички знаеха, кога тя е тъжна.
Тогава навън се извиваше вятър и небето се свъсваше като лицето на стар пират на който са откраднали сабята.
Но грейнеше ли леко слънце, облаците побягваха към краищата на небето и биваха изядени като сладък памук от слънцето, то тогава Зима и Пролет бяха заедно и играеха до полуда.
Не мина и година и в детската градина пристигна ново дете, този път момче, което се казваше Лято.
Лято беше буен, обичаше да тича наоколо, докато се зачерви и топлината от лицето му нагряваше всички наоколо.
Сламено-русата му коса и лицето му изпълнено с лунички, го направиха любимец на всички учителки.Той хитро се възползваше от това за да играе на воля и да върши неща, които на другите не бяха позволени.
Единствено се съобразяваше със Зима и Пролет, които няколко пъти го поставиха на мястото му.
Но накрая те станаха приятели и започнаха да прекарват все повече време заедно.
Зима, Пролет и Лято не спираха да измислят игри и да въвличат всички други деца в тях.
Например Зима измисли играта в която се украсяваше елха.
Пролет пък измисли друга с две фигурки, които нарече Пижо и Пенда.
Лято направи игра в която се строяха пясъчни замъци.
В последната година в детската градина пристигна ново попълнение, момче, което се казваше Есен.
Есен беше потаен, никой не разбираше какво му е.
Червената коса и кафяво-жълтите му очи издаваха някаква необяснима тъга.
Беше красив по момичешки и затова момчетата го взеха на подбив, наричайки го с какви ли не обидни имена.
Знаейки какво е да си сам, Зима първа го взе под крилото си и го въведе в нейната компания.
Есен бързо се почуства като у дома си и понеже беше също толкова изобретателен, новата му игра в която показваше как се боядисват паднали листа стана много популярна.
Нещеш ли и последната 4 година се изтърколи и всички деца трябваше да се подготвят за училище.
Зима, Пролет, Лято и Есен стояха хванати за ръце на вратата на градината и се гледаха един друг право в очите.
Главите им се събраха и те си прошушнаха нещо един на друг, после си плеснаха ръцете и се разделиха и всеки замина в своя посока към новото училище и новите си приятели.
Но връзката между тях остана, защото когато и да станеше студено, всеки един от сядаше и започваше да украсява елхата.
Когато изчезнеше и последната снежинка, приятелите измайсторяваха по един Пижо и Пенда.
Станеше ли горещо навън, започваха да издигат пясъчни замъци.
И ставаше ли по-хладно, събираха листата по земята и ги оцветяваха в различни цветове.
Така макар и разделени, четиримата постоянно се сещаха един за друг.
Игрите им станаха толкова популярни, че всички деца започнаха да ги играят.
Предаваха ги един на друг и минаха повече от 10 пъти по 10 пъти на пръстите и на ръцете и на краката години а всички деца все още играят същите игри, радват им се и ги предават на следващите деца, преди да напуснат градината, която носи името "ВРЕМЕ".
