Saturday, March 6, 2010

СУТРИН

Сутрин искам да измия лицето си с кафе

И да гледам как хората уморено отиват-нанякъде

Снимам се в огледалото и добавям цветове механично

Колкото да напомня за себе си

Сутрин всичко е толкова плавно

Saturday, February 20, 2010

Една вечер след свирене

Eдната :«Страхотно беше! Така променяш песните, че звучат като твои!!».
Другата: «Повярвай ми, ако пишеш свои неща, ще си по-известен от Елвис!!!».
Двете в един глас: «Тази вечер се разплакахме няколко пъти!!!!».
Всичко това беше казано от две красиви момичета – едната бе скръстила крака върху дивана, а другата, хванала с две ръце чаша бира, ме гледаше усмихнато, като че ли изучаваше как ще реагирам на всички тези комплименти.
Аз лично гледах към земята. Бях свършил да свиря за тази вечер, а тези двете стояха на първата маса от началото до края на вечерта. По едно време при тях бяха седнали две възрастни жени, които пиха irish-coffe и си заминаха.
Та сега гледах надолу заради 750-те крони, които лежаха на пода.
Една жълта банкнота от цели 500, една синя от 200 и една оранжева от 50.
Чудех се как най-невидимо да се наведа и да ги взема, без любопитните погледи на момичетата да ме хванат. Но нямаше много време, а и не исках глупаво да вися наоколо.
Трябваше да се действа.
«А! Вижте, някой си е загубил парите!» - казах аз.
Едната (със скръстените крака), веднага се наведе и ги грабна. Другата (с бирата) каза:
«Да ги похарчим на бара!»
«Не, не, на мен дори не ми разрешават да пия...» - възпротивих се аз.
«Тези пари не са наши и трябва да изчакаме двете дами, на които мисля че са, да се върнат и да им ги върнем» - каза по-съвестната (краката й вече не бяха кръстосани на дивана).
Вече се проклинах, че не съм направил най-доброто в случая - да не си говоря с тях, а вместо това след свиренето само лекичко да се наведа, да взема парите и да се прибера в стаята си по-богат със 750 крони.
«Да почакаме...» - казах аз.
Двете ми разказаха че са сестри и че са се качили на кораба, защото в понеделник нямало какво да се прави в Стокхолм. Искали да напазаруват евтини дрешки от Талин, да се напият евтино на кораба и да се приберат.
Слушах ги с половин ухо и вече почвах да се чувствам неловко - допреди малко ги разплаквах, а сега чаках да разделим намерени пари.
По-съвестната сестра каза че отива до рецепцията, защото между банкнотите имало и ключ за кабина. Справедливо било така...а аз поклатих неопределено глава.
Е, това е - казах си - дотук с моята част... Момичето стана и замина.
Стояхме с другата и зачакахме.
«Ти можеш да вмъкнеш малко Майкъл Джаксън в репертоара си...» - започна другата. Ето, знаех си - съветите почват.
След малко започна и познатият сценарий - тя имала приятел, който държи страхотно място с лайф-музика и че може, ако искам, да ме уреди да свиря. Ама ти къде живееш? И как ще дойдеш? И ако...? И кога...?
Аз си кимах с глава по сценария и обмислях какво да кажа, за да се измъкна от положението и компанията по най-лекия начин.
«На рецепцията ми казаха, че не се занимават с такива неща, не поемали отговорност...Странни са тези естонци...» - по-съвестната се върна, слава Богу!
«Какво ще кажете аз да взема 500, а вие – 250? Все пак аз ги видях...» - им казах аз.
Другата се засмя и не каза нищо, не се разбра дали е съгласна или не.
«И все пак не са наши...» - съвестната.
«Можете да си пийнете доста неща за 250 крони...» - аз.
Двете се спогледаха. Тишина…телефонът на съвестната издаде звук на получен SMS…Тишина...тя стискаше банкотите в ръката си. Тишина...съвестната бавно четеше SMS-а...Ние с другата мълчахме. Аз - леко ядосан на себе си, тя - малко пияна, но май вече осъзнала абсурдността на ситуацията. Тишина...
«Майкъл Джексън е починал преди час!» - съобщи съвестната и изпусна банкнотите.

Thursday, February 18, 2010

СТОКХОЛМ

Основно ястие - Стокхолм
Радио - свири суинг
Вино на деня - каквото и да е от Rioja


Аз в Стокхолм през февруари - 84 килограма, 180 см., кръвно налягане 130 на 70 (майка ми твърди, че горната граница е висока).
1,2,3, старт…
Нокиата е на някаква шведска джаз радиостанция – идеално!
Суинг от 1950г., доколкото мога да разбера водещия (…фемти талер…) –идеално!
В лявото ми ухо е водещият чинел на барабаниста, в дясно - Кралският тенис корт, където Бьорн Борг е грабнал няколко Стокхолм Оупъна.
Сега разбирам защо Уди Алън използва толкова много суинг във филмите си. Определено има медитативен ефект - изпадаш в транс и така бръщолевенията му са по-интересни.
В дясното ми ухо - Оскър Питерсън, от ляво изтрещява трамвай - защо в Стокхолм дори и ватманът трябва да е убийствена руса мацка!?
Символът на всички скандинавски столици (всъщност това, което обединява Осло, Копенхаген и Стокхолм) са забравените колелета. Те са навсякъде – по спирки, до кина, на аутобана и най-вече край бирариите. Когато притежателите им осъзнаят, че липсват и започнат да ги търсят, това, което най-често намират, е велосипед без седалка - почти съм сигурен, че в Скандинавия имат серийни крадци на седалки.
Отляво – Драматичния Театър, отдясно - подвижна каравана за хот-дог.Единственото нещо, което може да те откаже от вегетарианството е шведският или датския хот-дог. Естествено има опашка от мъже и жени, които съзерцават вдигащите пара вкуснотии. Кафе с мляко - 10 кр. Купувам си. Ресто, усмивка, вкусно е - продължавам.
Отдясно H&M, отляво - магазин за вино. Гроздето, което правело испанското вино толкова …ммм…се казва Tempranillo и означава «ранно». Узрява месец по-рано от другите сортове - специално за най-нетърпеливите пиячи. Това ми го обясняваше приятел в Тенерифе, докато аз просташки събарях бутилка след бутилка испански вина по 2-3 евро, невярващ на очите си. Не стига че трябва да чакам 7-те си рецептора в устната кухина, ами сега и тази информация...
В ляво - кралският дворец, в дясно - музикалният магазин «Hellstone» . Тук са идвали всички хора, заради които слушам музика. Разглеждам снимки на Джон и Джордж как пробват китар в същия този магазин. Има и билет от концерта им - 8 крони. Толкова събирах от приятели на мое свирене преди 2 седмици.
Връщам се, отляво Кралският тенис корт, отдясно звъни телефонът. Пианистът е спрян малко преди да започне солото си - жена ми пита как се справям след 5 дена самотуване. Почуствах се както преди 20 години в 7 сутринта пред вратата й с букет цветя - изпълнен с много алкохол и планове за бъдещето ни...

Followers

Pages