ПИСМО ОТ КРАЯ НА СВЕТА-СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ (разказ от книгата му "Хората, които заспиваха сами")

Напоследък съм малко разочарован от начина, по който си предначертал съдбата на моя живот. Не че се е случило нещо сериозно или трагично, просто усещам границите му. Докосвам се до решетките на клетката, докато търся откъде да включа светлината. Намирам, но this content is not available in your region due to rights restrictions.

Веднъж пътувах до вкъщи и нещо заседна в гърлото ми, гледах напосоки другите около мен и сякаш виждах как дори и да изглеждат объркани, това, което ги обърква е реален проблем, част от истинския живот, нещо, срещу което могат да се изправят, нещо, което могат да победят или от което да загубят. А аз не знам кой е врагът, не знам срещу кого трябва да се изправя и ако се изправя срещу себе си, то тогава кой е моят съюзник в тази битка. Често чувам, че всъщност всичко върви правилно, последователно, дори по-бързо от очакваното, но не мисля, че някога преди съм усещал такава разлика между това, което съм, това, което правя, това, което очаквам и това, което в крайна сметка става, но this content is not available in your region due to rights restrictions.

Веднъж стоях пред огледалото и внезапно отражението срещна очите ми. Замислих, че ето сега е моментът, в който трябва да реша дали искам да съм това, което трябва да бъда или да се превърна като толкова много хора тук - продължаващи да пазят младежката мечтателност и част от 'онази' енергия, но вече толкова разочаровани от цялата главоблъсканица, че вече дори не смеят да опитват. Градят планове, същите като преди 10 години, но когато трябва да направят решителна стъпка, отстъпват назад, защото няма смисъл. Мечтаенето става навик, завършващ с горчива усмивка, която дори собствените им деца не разпознават. И все пак е усмивка, въпреки this content is not available in your region due to rights restrictions.

Но кога спираш да опитваш? Кога вече не търсиш пролука в стената, около която да започнеш да разбиваш? А дали трябва да спреш въобще, все пак усилията винаги са възнаградени. А какво да кажем за всички, които са оценени със закъснение, но ретроспективно са слепени с времето, когато са били млади.

Всъщност за първи път пиша тези мисли, за първи път ги изкарвам извън мозъка си. Кой знае, може би всъщност има ползва от това чувство на незадоволеност, неувлетвореност и обезверение. Мисля, че никога няма да се почувствам твърде горд, твърде самовлюбен, никога няма да си позволя да не усещам земята под краката си.

 А може би животът просто трябва да ми удари една плесница, за да се осъзная и да разбера какво имам. И какво не.

Във всички случаи - настоявам да се срещнем.
Ако ли не, we're sorry but this content is not available in your region due to rights restrictions. 

ЪРВИН

Ървин беше френски канадец роден в Квебек.

Баба му полякиня, дядо му латвиец, майка му германка а баща си не помнеше.

Ървин беше фокусник, танцьор, саксофонист, уеб-дизайнер,почитател на шардонето и много евреин.

Интелигентен, ерудиран тип, той говореше свободно 5 езика.Но най-вече в момента Ървин беше адски загорял.

Не беше правил секс от 8 месеца, 2 от които живейки с бившата си ,която по това време му обясняваше, че и трябва време за да разбере дали иска да е с него, което означаваше само едно:"нулев секс".

На 52 години, тялото му бе в перфектна форма.

Многото години танцуване бяха изваяли всяко едно мускулче.Единствено леко оредяващата му коса и едва забележимото отпускане на кожата около адамовата му ябълка издаваха годините му.

Ървин беше талантлив и успял в професията си, но тази вечер беше просто въпрос на мъжка чест да не си легне сам.

Но имаше един проблем.Беше изгубил тренинг.

Двата му брака по 12 години, дългите вечери изпълнени със скъпо вино и класическа музика го бяха размекнали и затъпили способностите му на сваляч.

Съдбата беше изпратила две жени в стаята след шоуто му, които си търсиха компания и огънче за цигарите си.

Те бяха "Красива" и "Умна".

"Красива" мълчеше и не пушеше, докато "Умна" не спираше да говори и да пали цигара от цигара.

Запасите от истории започваха да му свършват и той взе наум решение да пробва с "Красива", защото беше имал твърде много умни жени в живота си и твърде малко секс.

Английски, френски и немски бяха езиците на които се говореше, Ървин умело се правеше, че не чува ужасните граматически грешки от двете, смееше се на всичко което казват и само се чудеше как да се оттърве от по-интелигентната половинка.

"Имам една добра новина", каза внезапно точно тя.

"Виждам накъде отиват нещата, не сваляш очи от гърдите на приятелката ми, оставям ви сами" каза тя и излезе бързо от стаята.

Ървин не можеше да повярва, че така лесно се разреши проблема му.

"И една лоша новина" чу той "Красива" да казва , "аз правя и деля всичко с приятелката си, ако ме  разбираш, какво искам да ти кажа" го погледна тя и му намигна.

"Трябваше да я спреш, защото щом тя си тръгна, тръгвам и аз", допълни тя оставяйки го добре да я опипа с поглед докато отиваше към вратата.

"Лека нощ" чу само Ървин преди да осъзнае, че отново остава сам.

Отвън двете жени се хванаха за ръка, целунаха се, засмяха се и побягнаха по коридора на хотела.