2010

Миналата година срещнах много призраци от миналото.Не съм сигурен колко им се зарадвах.Станах на 40, бях на ръба да спра да вярвам в неща в които съм вярвал цял живот.Но спрях да вярвам в цинизма и започнах да мисля, че хората имат нужда от нещо друго.
Дъщеря ми се превърна в красива жена, а ние с жена ми се разплакахме, когато си го казахме една вечер.
Правя всичко което трябва да прави един мъж на средна възраст, дори опитвам малко йога за да запазя гъвкавоста и сухожилята си.
Забелязвам уплахата в очите на старите хора и започвам да ги разбирам.
Цигарите не ми липсват само приятелите от време на време.Добре че един от тях остана да живее наблизо и си говорим на прякори от училище.
Измежду бакшиша, който бяха ми оставили една вечер имаше бележка:
“Ако започнеш да пишеш твоя музика с този глас ще станеш по-известен от Елвис”.Никога не съм спирал да пиша моя музика, даже същата тази година една от песните ми беше по радиото.Не станах по-известен от Елвис, но ми хареса.
Една друга вечер след свирене намерих бележка с телефонен номер и под него написано “Happy girl”.Sorry “Happy girl” единствената причина да ни те се обадя е че съм женен, но историята остава.
“Look at on a bright side” би казал моя шотландски приятел Дейв, и още:
“Why worry if the sky doesn’t fall”.
Опитвам се, правя всичко по силите си, и хората край мен ми помагат.