Самотата е болест

Аз познавам доста самотници, интересни индивиди, могат да изслушват, даже разбират за какво им говориш. И знаеш ли защо? Защото са били на онова място, за което обикновено говорят хората - онова място с многото болка. А тях ги е боляло, ама боляло, че и продължава.

Те нямат бърза работа, щот са сами, нали се сещаш. Те не искат да се натрапват, ама много им се ще да останеш още малко, само още малко, за да не вперят очи в стената, след като си тръгнеш.

Самотните хора спят с дрехите, защото им е студено, пък и няма кой да ги гледа. Те спят по-малко, събуждат се рано и пускат сериалите от 5.30, докато си правят кафе.

Надяват се, когато чуят звънеца, този път да не е грешка. Xората, които разнасят рекламите, са най-честите им гости. Черпят ги със сладки, които уж са им останали от снощното парти.

Самотните хора плачат бързо, за да са готови, ако случайно някои ги навести, да са в най-добрата си форма. Не обичат себеподобните си, защото виждат себе си и това ги отблъсква. Те са подмазвачи и четкат почти всеки, който е съгласен да поговори с тях за близките им, които така и не ги навестяват.

Самотата е болест, силно заразна, затова всички странят от пациентите. В началото го правят с леки извинения, а после съвсем целенасочено, обвинявайки ги че са скучни.

И ти ще станеш самотник, нали си го знаеш, щото човек сам се ражда и сам .....

Ама пък ако искаш, вместо да пускаш едно левче на оная, дето виси на Руски, и да се притесняваш за глобалното затопляне, що като начало не прескочиш да видиш майка си и баща си?