Saturday, April 14, 2007

13 Петък (посветено на Кърт Вонегът)

Тези истории нямат нищо общо с факта, че след 10 години вегетарианство проядох месо точно на петък, 13-ти. Малко по-късно, докато изпълнявах "Wonderful world" и стомахът ми отказваше да смели пилешкото месо, аз бавно върнах спомените назад, като не забравих да благодаря на тримата чичари, които бяха нашата единствена благодарна публика.

Весело и безпроблемно детство си беше моето.

Един ден, докато играехме на гоненица, брат ми, който беше докопал нож, успя да промуши дланта на дясната ми ръка, но може би досещайки се че може и да стана музикант, не замахна много силно и, слава Богу, ръката ми е все още здрава. Припадането на майка ми беше нормалната й реакция, и всички, забравяйки за мен, се втурнаха да я свестяват.

Живеейки във времето на неголямото изобилие по магазинитe, дядо ми и баща ми бяха майсторите на всичките ни играчки. Нямаше нещо, което да не могат да направят! Понякога добре, понякога не толкова... Едно от изобретенията им - метална пластина, която се изтрелваше от пружина и беше нещо между бумеранг и убиец на врабчета, се заби в челото на брат ми на сантиметър от окото му още на първата проба. Крясъците и събирането на цялата махала решиха от само себе си проблема - от игрите останаха само футболът и фунийките.

Дядо ми понякога може и да бъркаше при играчките, но за сметка на това беше най-големият майстор на попара, което не беше лесна работа и изискваше много готварски познания! Събуждайки се, знаех какво ме чака на масата - чиния с вдигаща се от нея пара, пълна с вкусна попара.

Рецепта за попара (една порция):

четири филии вчерашен хляб

една супена лъжица краве масло

натрошено сирене

топла вода

Начин на приготвяне:

Начупвате филиите на залъци, натрошавате сиренето, след него най-отгоре слагате маслото, заливате с горещата вода и похлупвате чинията с подобна или малко по-голяма. Оставяте да постои 10 минути, за да може хлябът и сиренето да поемат маслото и да омекнат от топлата вода.

Та докато чаках попарата ми да изстине, гледах как дядо ми се бръсне; правеше го всяка сутрин, макар отдавна да не ходеше на работа. Причината бе aftershave-ът - най-обикновена ракия първак. Номерът беше да гаврътне добро количество и после да парира обвиненията на баба ми че пак е пил, с извинението, че просто е завършил сутрeшния си тоалет!

Ех!... Хубави детски спомени...

Няма да забравя бронхиалните си пристъпи веднъж месечно, които за късмет винаги се проявяваха късно вечер около 12 часа, точно когато баща ми вече беше изпил необходимото количество алкохол, за да не може да шофира. Майка ми ме мяташе на рамо и заставаше до фабриката, като махаше на стоп със свободната си ръка - добре че тогава хората още спираха! Няколко часа след това, когато вече можех да дишам спокойно, си броях до три и до шест - моите щастливи числа, надявайки се да отърва някой и друг ден от училище.

Сега, от висотата си на музикант на повикване, не мога да вярвам на разни бабини девeтини и някакви си "петък, 13-ти" измишльотини. Но защо ли стомахът все още ме боли, китарата ми отказа да свири и май тази "Wonderful World" няма да мога да я изкарам до края…

No comments:

Followers

Pages