20 крони вървяха по улицата - с руси коси, къса пола, сако и шал, който се развяваше и оставяше шарени следи. Токчетата й влизаха в ритъм с песента, която му звучеше в главата - ”Cause it’s a bitter sweet symphony that’s life”.
Звън в кутията; цигарите за днес му бяха осигурени!
По принцип за него жените бяха два вида - тези, които му пускаха пари, и тези, които му пускаха усмивки, останалите си бяха тъпи кучки (е, все пак има и трети вид!).
Обичаше да ги оглежда, особено като го подминаваха. Плавните им походки го унасяха, бедрата им го изпълваха с желание, а очертаните им задници го караха да пада на колене, с което просешката му поза ставаше идеална, а и от време на време успяваше да погледне под полите им. Не трябваше обаче да му виждат ерекцията - беше лошо за бизнеса!
Пролетта си беше най-добрият сезон за просяците - небето и душите на хората се отваряха. Можеше да стои до късно, дори си лягаше до онази кеш-машина. Така ставаше рано и заемаше по-хубавото място в началото на улицата, откъдето минаваше цялата тълпа. По принцип там беше закотвен онзи тъпанар от Венецуела, но пък така си умираше да го нерви!
Звън....It’s a rich man’s world, baby!
Oтдалече познаваше кой ще давa. Виждаше как ръката се спуска към джоба, как крачката се забавя, а за десерт оставаше любимото му леко привеждане преди пускането на монетата!
Господин и госпожа 20 крони… Обичаше щедрите хора, обичаше хората с комлекси, обичаше хората с нечиста съвест, защото точно те си изкупваха греховете с него. Мразеше румънците с ”тука има-тука нема”, вземаха му хората и им отвличаха вниманието, мразеше Луис, който се изправяше до "Макдоналдс" и дрънчеше с акустичната си китара - копеленце гадно, да не говорим за тримата руснаци с мандолините, които може би правeха по 2-3000 крони на ден! E добре де, на него му оставаха мацките, заоблените им задници и 20-те им крони...
Звън....Xаресваше плаката на Мадона, който сложиха вчера на H&M. Tая мадама си я биваше, а пък и със сигурност щеше да пусне кинти, ако минеше край него!
Дали да не си вземе пица тази вечер?
Снимаха го по сто пъти на ден, беше атракцията на главната улица. Знаеше как да привлича вниманието - правеше се на лош и пускаше оня номер, дето се хващaше за ташаците. Тъпанарите си умираха от кеф.
Звън......come to daddy…
Днес си беше добър ден, можеше да преброи монетите по дрънченето, а те си звъняха на 500-600! Бира, сандвич и картон червено от Seven Eleven.
Точно си лягаше под кеш-машината, когато некво наркоманче се блъсна в него.
”Шибан луд град”, си каза, преди да се обърне на другата страна.
No comments:
Post a Comment