"Напразни усилия на любовта" беше най-продавания хот-дог и Хамлет нямаше нищо против.Вече нямаше и нищо против името си, което баща му беше залепил преди 25 години.След юношеството си преминало в подигравки, дори започна да го харесва.
Опита се да го използва на изпита си в НАТФИЗ, но след като беше скъсан, решавайки все пак да е близо до театъра, взе под наем количка за ход-дог и я позиционира срещу Народния театър точно до шадравана.
Сложи и надпис "Добрия край оправя всичко", започна да внася кренвриши и вурст от Дания и тотално разби конкуренцията си.
Обичаше си работата Хамлет и се наслаждаваше на целия процес, от подготовката до поднасянето на хот-дога на клиентите.
Имаше три вида, които той предлагаше:
Първият "Както ви хареса" със сух лук, втория "Веселите уиндзорки" с картофки, последния и най-продаван, споменатия вече "Напразни усилия на любовта" с леко припечен бекон и кисели краставички.
Хамлет след една година научи предпочитанията и вкусовете на своите посетители, познаваше ги и по имена и горе долу кой-кога идва.
Наслаждаваше се на това как притопленото хлебче поема кренвриша като в прегръдка, поставяше с леки танцувални движения допълнителните продукти и цялата хармония го докарваше до транс.
Но най-любимата част от представлението за него оставаше, точно преди да подаде хот-дога да попита човека "Да бъдеш или не" което беше закодирания въпрос за:
"Със или без кетчуп".
Старите клиенти само се засмиваха, а новите го гледаха с недоумение, докато той търпеливо им обясняваше видимо доволен от оригиналното си хрумване.
12:00 часа днес на обяд, както винаги точен Иван в работната си пауза дойде и си поръча "Както ви хареса".
"Да бъдеш или не" попита Хамлет, хванал бутилката с кетчуп и загледан сериозно в нея.
"Естествено да бъда , много добре ме знаеш" каза Иван.
Да, знаеше Хамлет,знаеше много добре отговора на този въпрос, но просто си умираше да го задава.
No comments:
Post a Comment