Wednesday, April 10, 2013

АЛА БАЛА

АЛА-БАЛА

6 кратки градски легенди, които са самата истина:

В деня, в който реших да спра да се занимавам с музика, Митко Щерев ми се обади и ми предложи да стана басист на "Диана Експрес".
"Няма ташак, аз съм", ми потвърди той по телефона, "твои познати от Плевен ми дадоха номера ти".
Трябваше все пак да откажа, защото не знаех дали ще мога да работя в колектив с Илия Ангелов.
Всяко зло за добро – не станах басист на „Диана Експрес”, но пък тогава зарязах баса и започнах да свиря акустична китара, което определено ми донесе повече пари.

В деня, в който написах най-хубавия си текст за песен, паднах от колело и си счупих ключицата.
Въртяхме педалите към едно място, което носеше странното име "Краят на света" и се състезавах с готвач, французин, с който до преди час гледахме Тур дьо Франс.
Беше неделя и трудно намерихме работещ лекар. Буквално 4 часа стоях с неописуема физическа болка и вече знаех, че изкуството минава не само през душевни терзания.

В деня, в който трябваше да си платя наема и нямах пукната стотинка, получих 265 лева бакшиш за песента "Ху Дъ Фак из Алис".
Същата вечер свирих в долнопробен пъб, в който, освен мен, имаше точно още двама неудачника.
Вече се проклинах и съжалявах, че не съм послушал майка си да завърша висшето, когато единият човек се отлепи от стола и бавно закрачи към мен.
По онова време вече се бях научил да надушвам когато някой клиент се готви да ми остави бакшиш, и този, който идваше към мен, определено имаше такова намерение.
Човекът дойде, каза името на песента и ми пусна 1000 норвежки крони.
Бях спасен и тази вечер всичките ми молитви отиваха към Крис Норман.

В деня, в който трябваше да пътуваме с групата за едни от най-важните ни участия в Полша, кийбордистът (брат ми) се обади от затвора.
Стисках слушалката до ухото си и го слушах как ми обяснява, че полицаите са го задържали за стари прегрешения и трябва да излежи полагащите му се 20 дни. А до мен бяха другите двама от групата, с които се бях запознал само преди седмица, и вече се чудех как сега ще ги убедя, че всичко, което съм им обещавал, е истина.

В деня, в който се роди дъщеря ми, аз свирих "I can’t stop loving you" на барабани и бях точно на 3200 км от мястото на събитието. Бях подписал договор и не можех да се върна в следващите два месеца. Когато двата месеца изтекоха и най-сетне си бях вкъщи, влязох в стаята да я видя, а тя ме погледна укорително. Днес, 16 години по-късно, си мисля, че все още ми се сърди.

В деня, в който се целунахме за първи път с жена ми, започваше есента. Един любим и много променлив сезон.

No comments:

Followers

Pages