Читателски дневник - “ Естествен роман ” Георги Господинов

09:00 Събота е, станал съм и прехвърлям с какво трябваше да запълня почивния ден. Знам, че е началото на юни и моя експеримент да завърша висшето си образование на 38 години е към своя край. Нито време нито май останало желание да опитвам да променя себе си, или както каза моя преподавател: Ако не станете програмисти до 30 по-добре се откажете. Ами това ще направя но не преди да завърша втория си семестър и не и преди да предам читателския си дневник за книга която дори не е в задължителния списък.

09:45 Кафето го прави най-добре жена ми, това е факт.Тя оправя и по-добре леглото сякаш никой не е спал в него преди това.

Мълчим, тя прави пържени филийки, слага на масата и сладко от малини. Аз доливам кафе и я наблюдавам как чете вестника.

09:55 Отивам до библиотеката ни и се оглеждам за книга по която да пиша, от задължителния списък нищо не си харесах.

Не ми се четат екзистенциалисти, много ме товарят, а пък и това е последното нещо от което се нуждае един 38 годишен студент.Достатъчно ми е, че някои от преподавателите са на моя възраст.

Камю, Кафка и Достоевски си имат времето и за мен това беше преди 15 години.

10:00 Спирам се на ”Естествен роман”.Спомних си, когато я купих, че исках да намеря български автор, който да ме накара да го харесвам, да търся и чакам новите му книги.

10:30 Добре започва, обичам когато книгите те увличат от самото начало.Първото изречение било най-важно и някои автори са го мислили години.

Най-тъжните били хората, които нито се смеят, нито плачат...

11:00 Любовните истории са клише, ама някои хора наистина ги разказват добре.

Георги Господинов ми е набор и май затова говори на мой език, това за люлеещия стол е яко – един любим предмет си имаш и не си готов да се разделиш за нищо на света с него.

11:25 Това за 90-те ме разби...” Как ли ще свършат 90-те години-като трилър,гангстерски филм, черна комедия или сапунен сериал.Звучи ми като от текст на песен.

11:45, Което ми прави впечатление е, че можеш да четеш тази книга от всяка една страница, не ти трябва предисторията на предната глава, но в същото време всичко е много свързано. Пък и автора сам си казва, че е искал да направи книга само от начала, какво по-хубаво от това, имаш си и роман и в същото време отделни разкази... 2 в 1.

12:10 Винаги, когато минавам от сега нататък покрай пл. Славейков, ще гледам за този клошар и неговия люлеещ се стол, пък и сега му знам историята И ще си бърборим на бира...най-малкото, че и той е гледал Трейнспотинг.

12:40 Ето това ми харесва, когато чета български романи, че всичко се развива до мен, което прави всичко много истинско. Освен ако не е някой голям бълвоч де...

13:00 Кой друг би ми говорил за удоволствията през 70-те.

-първи блус с една съученичка на ”Джеласи”

-първо целуване на загасена лампа на рожден ден

-Бони М,Иръпшън и АББА

-календар от ”Жената Днес” с берачки на ябълки от Майстора

-първата цигара ”Стюардеса”

-уестърн филми от ГДР-ето

Носталгията почва да ме пере, ама ми става едно топло и приятно, ще се крия от дъщеря ми да си порева май.

13:45 Този роман е хубав, защото е изтъкан от колебания...

14:05 Добре, че книгата е тънка и набързо я погълнах, закъснявам за репетиция, после трябва да сменям водата на рибките и вечерта сме на гости на едни семейни познати. Откъде време за четене.

-